Търси се......Жена.

Не че няма, ама защо всичките, на които попадам са или първа фаза за психото или са направо с диплома оттам.
Ето последния пример Галя...представителката на Phil&Teds,любимата ми марка бебешеки колички.. не се смейте един ден такава ще купя на детето. Та Галка ми вика в петък, да съм отишъл да я видя на откриването на Хиполенд в Младост. Викам супер, то хем ще видим конкуренцията, хем нея. Думите ми прозвучаха като "харесваш ми",ама май просто така си мислех. Отидох и какво - уплаши се.. Поне за мен това беше реакцията. Дрън.
не мога да забравя последното влюбване- принцеса Т. Не знам каква принцеса беше , дори кашкавал нямаше. Не мога да забравя една "руса"реплика произнесена от нея.." Ма ти имаш кола!??!?", след като пътувахме с автобуса към мола-а на Стамболийски. Не, нямам взимам тази на брата понякога. Не знаех, че една кола те прави мъж. Странното е и ,че тези в работата мислят по същия начин..Май не трябваше да си купувам апартамент, а кола..
Та така , търси се жена, която пътувайки в АВТОБУСА ще се гушка в мен или аз в нея. Нещо, което не може да направи в една кола. Която, няма нищо напротив, да вижда пламъка в очите на приятеля си, който я чака на спирката. Който...Уф..бесен съм.
Един колега на брата , след като отишли да прибират от един нередовен клиент колата му - Ауди RS8, му казал : "Пич, с тая кола само за една вечер ще се оженя осем пъти".
Това ли е истината!?! Една кола... Не ми трябва такава жена. Мога да взема още утре Гаярдо и какво...всичко ще е за една вечер. Не ми трябва.

На Т.

Т....като тъга,
Т....като топлина,
Т....като тежест,
Т....като търся те,
Т....като теб,
Т....като тишина,
Т....като сълзи, като кръв, като време, като болка, като самота. Защото всичко започва с името ти. И ще свърши с него...

the way

Прибирайки се вечер имам около час, час и половина на спокойствие. Така де това е времето на прибиране с маршрутката. За някои може и да е оттегчително или мъчително но някак си успях да превърна това време в забавление. Хилядите лица, автомобили и звуци се завъртат в шарена въртележка. В тая вържележка разговора по телефона на човека до мен става мой разговор, прегръдката на двамата на кръстовището става и моя. Някак си се чуствам пред огромен телевизор. Натискам копчето и хоп, забързано питам някого дали е взел детето от детската или се ядосвам на тоя идиот с реното, че кара в двете ленти, само за да хване жълтото на светофара. Хиляди съдби. Предизвикващи усмивка или тъга. Хиляди съдби, в които се крия, за да забравя, че отново обичам и отново получавам шамар вместо целувка. Хиляди съдби, които ме карат да забавя ехото на празния апартамент.

Без заглавие

Толкова неща, а не мога поне едно да разкажа....
Имаше една игра - "Предай нататък". Преди време обичах,после боля,после нищо... Не е ли вече време пак да обичам. Обещавам този път да прекратя играта, и да не предам любовта по-нататък. Егоистично?! Да. Но не ми пука.

Помощ.

Помощ!!!

Това е молба, а и укор към самия мен.
Затворих се в свят , от който не мога да излезна. Душевен затвор.
Искам просто да прегърна някого и да плача. Но не..мъжете не плачат.
Не мога повече да събирам думи, които не смея да кажа и чувства,които не смея да покажа.
Покажа ли ги..
света рухва